Постинг
05.08.2019 17:37 -
ХАЛЩАТ - приказка от братя Грим
Автор: patuvam
Категория: Туризъм
Прочетен: 1056 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.08.2019 17:43
Прочетен: 1056 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 05.08.2019 17:43
Беше още тъмно. Малкото джудженце Трудолюбко се стресна и опипум затърси миньорската си лампа. Закъсняваше. Неговите побратими, които в никакъв случай не бяха още само шестима, а много много повече сигурно вече бяха в мината. Там, където ден и нощ се добиваше солта – „бялото злато“ на този район....
( Моля, кликвай върху снимките)
Стреснахме се и ние. Наближаваше часът, в който туристическият ни автобус трябваше да измине около петдесет километра, за да стигнем това приказно място, наречено Халщат. Бяхме нощували в уютен хотел с красиви гледки от балкона в района на Залцбург.
Движехме се по перфектните австрийски пътища, с красиви, пасторални гледки. Докато свалиш обектива и отново го вдигаш за снимка, защото природната красота бликаше отвсякъде. В допълнение с човешкия усет за хармония картината ставаше като сто процентова пощенска картичка.
Петдестте километра неусетно минаха в улисията от красиви гледки и бързи реакции за снимки. И само тунел ни делеше от великолепието наречено Халщат. Разположен на брега на едноименното езеро Халщатзее, градът или по-скоро градчето пленява с приказни картини.
Халщат има дълга и богата история, която неизменно е свързана с добиването на сол. Тук се намира първата в света солна мина Берхтесгаден. Повечето работници преди векове са били и деца, може би прототипи на приказката на братя Грим „Снежанка и седемте джуджета“. Спомнете си за нея. Препрочетете си я. Снежанка е за красота в цялата история, но джуджетата дори и в приказката са си се трудели сериозно. Стотици години градчето е било едва ли не откъснато от света. През 1875 год е построен път, благодарение на който градът започва нова ера в рзвитието си. Години по-късно се прокарва и железница. През 1890 е направена крайбрежната алея, а 1966 год. е прокопан тунела на входа на града. И така през 1997 год. Юнеско обявява града за световно културно наследство. До тук с фактите.
Та преминавайки тунела изведнъж попадаш в друг, приказен свят. Градчето не е голямо със своите 1000 жители и може би необходимия половин час, за да го обходиш от едната до другата му страна. Ние решихме най-напред да се качим на фуникуляра.
Така за отрицатттелно време се качихме на площадката над езерото и до пътеката, водеща до солната мина.
Имахме ясен и слънчев ден, което беше плюс за видимостта и снимките. Сега.... много колеги биха написали:“ спиращата дъха гледка...“. Мразя го този изтъркан израз. То е ясно, че с думи не може да се опише нито, която и да е красота, нито личното ти усещане за това. Но спре ли ти дъха.... пиши го бегал. Та... на нас дъхът не ни спря, продължихме да си дишаме и затова сега пишем това. Но пък максимално се изкефихме на гледката. Под нозете ни езерото и градчето, над главите ни Алпите.
Няма по- голяма хармония от това, когато приридата събира на едно място уникалности като това. Неповторим беше и момента, че ние сме там и сме част от всичко. По пътечката към мината се редяха красиви гледки и интересни места.
Колко да е интересен например този малък музей. Мумии и скелети, намерени в солната мина, но е част от приключението.
До мината не стигнахме. Тъй като времето ни беше ограничено решихме да се върнем с фуникуляра и да се потопим в атмосферата на Халщат. И не сгрешихме. Бяхме удивени от спокойствието и хармонията на всеки метър от това място. Посрещнаха ни Хензел и Гретел (може би), облечени в националните дирндл за момиченце и ледерхозе за момченце.
Не случайно в един от китайските щати са си направили град- макет на Халщат. Толкова много ги е впечатлила гледката многохилядните китайски туристи. И нас ни впечатли, но макет няма да си направим...няма къде и не сме толкова богати. Но виж снимки направихме колкото искаш.
И накрая..." Олелее, свърши ми батерията!" Ми ще свърши.... Викахме „Уауууу“, „Иееее“ и подобни члено и нечленоразделни възгласи.
Всяко удоволствие си има край. Краят и на това дойде. Оставихме приказния свят на Халщат и помахахме за сбогом на Трудолюбко, който столетия носи тежкия миньорски кош и продъжава да посреща и изпраща щастливите туристи.
Идин поздрав:)
© Дисидентът Глеб Павловски провалил дем...
Години преди да падне Берлинската стена,...
© Дисидентът Глеб Павловски провалил дем...
Години преди да падне Берлинската стена,...
Следващ постинг
Предишен постинг
ХУБАВО Е, ЧЕ В АВСТРИЯ ВСЕ ОЩЕ ИМА АВСТРИЙСКО
убийството на австрия - демографско, културно и нравствено е в ход от десетилетия и то успешно - за жалост
имам роднини там - германски да ги нарека
цитирайубийството на австрия - демографско, културно и нравствено е в ход от десетилетия и то успешно - за жалост
имам роднини там - германски да ги нарека
2.
patuvam -
ХУБАВО Е! И дано по-дълго време остане такова. Жалко е това, за което говориш, germantiger
05.08.2019 18:18
05.08.2019 18:18