Постинг
23.10.2015 21:59 -
МАЛТА -рицарите са живи
"Що е то рицар и рицарство и имат ли те почва у нас?"
С този може би Хамлетовски въпрос рано, рано от зарана се отправяме към Малта.
Защо рано?....Просто Уизеър лети тогава.
И ето още на летището в София на мизерничкия ни Терминал 1 намираме част от отговора на този въпрос.
Така се събира "разделно" боклука на едно европейско летище, каквото е нашето.
Дето има един лаф, леко редактиран от нас...."Всичкото да .. е вътре"!
Поотвлякохме се малко и пътеписът ни взе да прилича повече на есе.
Но продължаваме по същество. Да видим пък как са нещата в Малта и какво става с рицарството там.
Малта ни посреща с горещо октомврийско слънце и температури от 27 градуса, с чисто и светло летище
и....кошчета за разделно събиране.
Отправяме се към резервирания хотел.
По предварително направени планове придвижването ни ще става само с автобус. И няма как да е иначе с лявото движение тук. Подробната информация, която Киро вече е изчел много ни помана в "борбата" с градския транспорт. А в Малта негови представители са само автобусите.
Голямо возене в автобуси пада.
От горчив личен опит разбираме ,че нямаш шанс да се качиш, ако не махнеш на спирката и да слезнеш, ако не сигнализираш с бутон в автобуса. И така се специализираме накрая, че все едно тук сме си живяли дълги години.
Така след близо час правостоящи и изпотени, от летището, пристигаме в Сент Джулиан - квартала, където е разположен хотела ни.
Горещо е и мръсотията от всякакво естество ни се струва още по - натрапчива.
Строи се навсякъде - една голяма строителна площадка.
Крановете са дори по средата на пътното платно.
В този момент противоречиви чувства ни обземат.....
Нещата, обаче бързо започват да се оправят и превес взимат положителните емоции. Дето се вика - бързо ни мина... .
Още с влизането във Валета - столицата на острова ни стана драго на душата.
Създадена от Великият магистър Жан де Валет, по времето, когато той е предвождал рицарския орден тук. Безспорно и с безценната помощ на неговия помощник.
На входа ни посреща огромния фонтан на Тритоните. За наше съжаление - неработещ.
Ох! Много се мъчат горките под тази тежест. Налага се да им помогнем, с каквото можем.
Обграден от крепостна стена и до наши дни, Валета
остава един от може би малкото добре запазени рицарски градове.
Големите, стари сгради, построени от характерните малтийски тухли ни респектират.
В същото време, малките, закачливо боядисани в различни цветове балкончета по някакъв начин придават топлина и своеобразен уют.
Улиците, заградени от тези високи, стари постройки създават особен привкус на обстановката.
Пред президентството
музикалния фонтан е в хармоничен контраст с всичко наоколо. На всеки кръгъл час водата "танцува" под звуците на Щраусовия валс.
Електрическите таксита са в помощ на изморените туристи.
Почти на всеки ъгъл нещо напомня за бившата английска колония Малта.
Самата кралица Виктория се е разположила гордо на централно място.
Отправяме се по една от тесните, дълги улици към форт "Елмо" , откъдето самият Ла Валета е отбранявал града.
Страхотна гледка се отваря от тук.
Разгледали града се отправяме за обиколка по вода в голямото пристанище на Валета.
Изчакваме смрачаването и нощта на крайбрежната алея, любувайки се на различната красота на Валета.
След нощната разходка се прибираме с надеждата сънищата да ни отведат в някоя рицарска приказка, в която имаме главната роля - тази на Великият магистър и неговата любима лейди.
Ами.......вълшебни сънища !
С този може би Хамлетовски въпрос рано, рано от зарана се отправяме към Малта.
Защо рано?....Просто Уизеър лети тогава.
И ето още на летището в София на мизерничкия ни Терминал 1 намираме част от отговора на този въпрос.
Така се събира "разделно" боклука на едно европейско летище, каквото е нашето.
Дето има един лаф, леко редактиран от нас...."Всичкото да .. е вътре"!
Поотвлякохме се малко и пътеписът ни взе да прилича повече на есе.
Но продължаваме по същество. Да видим пък как са нещата в Малта и какво става с рицарството там.
Малта ни посреща с горещо октомврийско слънце и температури от 27 градуса, с чисто и светло летище
и....кошчета за разделно събиране.
Отправяме се към резервирания хотел.
По предварително направени планове придвижването ни ще става само с автобус. И няма как да е иначе с лявото движение тук. Подробната информация, която Киро вече е изчел много ни помана в "борбата" с градския транспорт. А в Малта негови представители са само автобусите.
Голямо возене в автобуси пада.
От горчив личен опит разбираме ,че нямаш шанс да се качиш, ако не махнеш на спирката и да слезнеш, ако не сигнализираш с бутон в автобуса. И така се специализираме накрая, че все едно тук сме си живяли дълги години.
Така след близо час правостоящи и изпотени, от летището, пристигаме в Сент Джулиан - квартала, където е разположен хотела ни.
Горещо е и мръсотията от всякакво естество ни се струва още по - натрапчива.
Строи се навсякъде - една голяма строителна площадка.
Крановете са дори по средата на пътното платно.
В този момент противоречиви чувства ни обземат.....
Нещата, обаче бързо започват да се оправят и превес взимат положителните емоции. Дето се вика - бързо ни мина... .
Още с влизането във Валета - столицата на острова ни стана драго на душата.
Създадена от Великият магистър Жан де Валет, по времето, когато той е предвождал рицарския орден тук. Безспорно и с безценната помощ на неговия помощник.
На входа ни посреща огромния фонтан на Тритоните. За наше съжаление - неработещ.
Ох! Много се мъчат горките под тази тежест. Налага се да им помогнем, с каквото можем.
Обграден от крепостна стена и до наши дни, Валета
остава един от може би малкото добре запазени рицарски градове.
Големите, стари сгради, построени от характерните малтийски тухли ни респектират.
В същото време, малките, закачливо боядисани в различни цветове балкончета по някакъв начин придават топлина и своеобразен уют.
Улиците, заградени от тези високи, стари постройки създават особен привкус на обстановката.
Пред президентството
музикалния фонтан е в хармоничен контраст с всичко наоколо. На всеки кръгъл час водата "танцува" под звуците на Щраусовия валс.
Електрическите таксита са в помощ на изморените туристи.
Почти на всеки ъгъл нещо напомня за бившата английска колония Малта.
Самата кралица Виктория се е разположила гордо на централно място.
Отправяме се по една от тесните, дълги улици към форт "Елмо" , откъдето самият Ла Валета е отбранявал града.
Страхотна гледка се отваря от тук.
Разгледали града се отправяме за обиколка по вода в голямото пристанище на Валета.
Изчакваме смрачаването и нощта на крайбрежната алея, любувайки се на различната красота на Валета.
След нощната разходка се прибираме с надеждата сънищата да ни отведат в някоя рицарска приказка, в която имаме главната роля - тази на Великият магистър и неговата любима лейди.
Ами.......вълшебни сънища !
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари