"Що е то рицар и рицарство и имат ли те почва у нас?"

              С този може би Хамлетовски въпрос рано, рано от зарана се отправяме към Малта.
   
              Защо  рано?....Просто Уизеър лети тогава.









             И ето още на летището в София на мизерничкия ни Терминал 1 намираме част от отговора на този въпрос.
             Така се събира "разделно" боклука на едно европейско летище, каквото е нашето.







             Дето има един лаф, леко редактиран от нас...."Всичкото да .. е вътре"!
             
              Поотвлякохме се малко и пътеписът ни взе да прилича повече на есе.
              Но продължаваме по същество. Да видим пък как са нещата в Малта и какво става с рицарството там.

              Малта ни посреща с горещо октомврийско слънце и температури от 27 градуса, с чисто и светло летище 











          и....кошчета за разделно събиране.







 
                 Отправяме се към  резервирания  хотел.
              По предварително направени планове придвижването ни ще става само с автобус. И няма как да е иначе с лявото движение тук. Подробната информация, която Киро вече е изчел много ни помана в "борбата" с градския транспорт. А в Малта негови представители са само автобусите.
              Голямо возене в автобуси пада.








                     От горчив личен опит разбираме ,че нямаш шанс да се качиш, ако не махнеш на спирката и да слезнеш, ако не сигнализираш с бутон в автобуса. И така се специализираме накрая, че все едно тук сме си живяли дълги години.




             



                Така след близо час правостоящи и изпотени, от летището, пристигаме в Сент Джулиан - квартала, където е разположен хотела ни.








              Горещо е и мръсотията от всякакво естество ни се струва още по - натрапчива.













             Строи се навсякъде - една голяма строителна площадка.




 
 

 
        Крановете са дори по средата на пътното платно.







              В този момент противоречиви чувства ни обземат.....

              Нещата, обаче бързо започват да се оправят и превес  взимат положителните емоции. Дето се вика - бързо ни мина... .
             
              Още с влизането във Валета - столицата на острова ни стана драго на душата.
              Създадена от Великият магистър Жан де Валет, по времето, когато той е предвождал рицарския орден тук. Безспорно и с безценната помощ на неговия помощник.













              На входа ни посреща огромния фонтан на Тритоните. За наше съжаление - неработещ.




           





          

           Ох! Много се мъчат горките под тази тежест. Налага се да им помогнем, с каквото можем.



         



               Обграден от крепостна стена и до наши дни, Валета








    остава един от може би малкото добре запазени рицарски градове.




             



                        Големите, стари сгради, построени от характерните малтийски тухли ни респектират.













                 В същото време, малките, закачливо боядисани в различни цветове балкончета по някакъв начин придават топлина  и своеобразен уют.
 















 





          Улиците, заградени от тези високи, стари постройки създават особен привкус на обстановката.
  








            
              
 


            Пред президентството








музикалния фонтан е в хармоничен контраст с всичко наоколо. На всеки кръгъл час водата "танцува" под звуците на Щраусовия валс.




              



              Електрическите таксита са в помощ на изморените туристи.




              
 

            Почти на всеки ъгъл нещо напомня за бившата английска колония Малта.














           



                  Самата кралица Виктория се е разположила гордо на  централно място.





                 

                 Отправяме се по една от тесните, дълги улици към форт "Елмо" , откъдето самият Ла Валета е отбранявал града.








              Страхотна гледка се отваря от тук.




              
               
              
                  Разгледали града се отправяме за обиколка по вода в голямото пристанище на Валета.























             







           
             Изчакваме смрачаването и нощта на крайбрежната алея, любувайки се на различната красота на Валета.





           
 
             След нощната разходка се прибираме с надеждата сънищата  да ни отведат в някоя рицарска приказка, в която имаме главната роля - тази на Великият магистър и неговата любима лейди.
             
             Ами.......вълшебни сънища !