Божия щедрост - това са двете думи, с които най- лесно може да се обрисува Сардиния.  
               
               Защото, когато Господ е раздавал природните красоти, тук е хвърлял щедро, с пълни шепи. И според легендата, когато ги е хвърлил тук красотите, Господ е стъпил върху тях. Затова с малко въобръжение, картата на Сардиния прилича на стъпка - Божията стъпка.




             


               Красиви плажове




               


               изумрудено море




             


               копринен пясък




               


            и огромни гранитни масиви, изветрени от вятъра и изваяни от водата в причудливи форми.




               





               
                Така, попаднали на този остров, се видяхме в чудо, коя от всички красоти да разгледаме по-напред.
                Стратегията, обаче е перфектно разработена от Киро и просто трябва да я следваме.
                Видяхме  "чудеса невиждани", но искаме да споделим емоциите си от причудливите скални форми, изваяни от природата.
               

               Потегляме в ранна утрин от Алгеро, в посока Палау. С колата под наем се отправяме най-напред към "Слонската скала".
                Времето е в абсолютен контраст с приповдигнатото ни настроение. Вали и облаци са забулили небето.
               Движим се по предварително набелязания маршрут.
               Дъждът продължава да ни тормози, но някак си вече не ни пука, особено, когато пред очите ни се появява самата скала.




               


               Защото на въпроса - "В Сардиния живеят ли слонове ?", логичния отговор е -   "Не."
               Има, обаче един слон там, който напълно оборва това твърдение.
               Той е перфектно изваян от гранитната скала. Не знам индийски ли е африкански ли е.....?!  Но какво говоря - Сардинският слон е това. Невиждано чудо по света ! 




             


                    Преди хилядолетия, когато гранита още е бил масивна скала, древните са го използвали за гробница, следи от което има и до днес. С течение на времето и след като природата доста е "поработила"  скалата е  придобила странната си "слонска" форма.


 
             


               
               Нагледахме му се, нарадвахме му се, наснимахме се и решаваме да се почерпим по един вкусен Сардински обяд.
               Отправяме се за целта към Кастелсардо.




               


                  Обядът не е просто обяд, а преживяване с омайваща гледка.







             


              Градчето, дори и в облачния ден е  толкова обаятелно,че правим и разходка по крайбрежната алея. А крепостта, която е дала  името на града през цялото време е пред очите ни.





            


                 И така след няколко дни в обиколки, обект на които са други наши пътеписи, решаваме да доразгледаме каменната "фауна" на острова.
               Този път се отправяме към "Капо дорсо". Скалата в-у която, величествено е застанала огромна каменна мечка.




             


               Вече сме в масива, обявен за природен парк и снимаме наволя.
               Няма такова многообразие на каменни фигури, коя от коя по - атрактивно изваяни. До един момент ги оприличаваме,








             


                   а след това просто им се любуваме.




















               

              Но кулминацията, разбира се е под огромната фигура на мечката, откъдето се отваря чудновата гледка към целия залив и архипелага Ла Мадалена.











              
           Малкото мече боязливо наднича зад скалата.





                 

                          Главата на Баба Меца.....





                          окото й......





                  и ние там - "на всяко гърне мерудия".



             



               Истината е,че каменната мечка се вижда най-добре от ферибота за Ла Мадалена.




             


              Ние имахме това щастие и сме запаметили този момент. За жалост времето беше дъждовно и снимките ни не са готини.
                Но, важното е ,че сме го видяли и сме се докоснали до него.
                После още много каменни масиви, навсякъде около нас.








               


                Спираме навсякъде и каквото  можем, улавяме с фотоапарата.









               


                 Отсядаме в района на Коста Серена, в прекрасно вилидж хотелче, разположено в тиха, омайна лагуна.



















               


             А двата мравояда от върха на скалите бдят над хармонията и тишината в малките, уютни вилички.








                 


                   Залезите в "нашата" лагуна оставят незабравими спомени.




                 
              


                Седим си на фона на залязващото слънце, между позлатените от умиращите му лъчи скали.




                 








             

                Един чудесен край на една прекрасна, истинска история !!!