Не си мисли, че ме познаваш -
променлива съм като вятър.
Понякога раздухвам пламък,
понякога троша стъклата.

Стопявам бързо снеговете
и следвам южните посоки.
Самотна в голите полета
изстрадвам мъката дълбока.

Когато си студен, затворен
и порива ми не усещаш,
с вик ледовете ще съборя -
искра в очите ти да срещна.

Тайфун от страсти, бриз от ласки
развихрям зад спокойна външност.
И никакви житейски маски
не скриват женската ми същност:

да бъда люлка и огнище,
пристанище и лек за рана,
греховна, любеща и чиста,
изменчива и всеотдайна.

Едва ли ще ме опознаеш -
горя с дъха на всеки вятър.
Но някой ден ще осъзнаеш:
с мен си прегръщал свободата.

Дафинка Станева