Навън е зима, а на нас ни се прииска топло слънчице и дълъг летен ден. Но за какво са снимките, ако не да ти върнат  хубавите спомени. Така неволно се пренесохме към слънчевата и топла Коста Брава. 


                 ( Моля, кликвай върху снимките)









               Коста брава е крайбрежен район в провинция Жирона, в североизточна Каталуния. Простира се от курорта Бланес на 60 км от Барселона, та чак до френската граница. Името в превод означава "див, скалист бряг". Тук Пиренеите срещат морето и от тая хард среща се образуват прекрасни и незабравими гледки с идилични заливи и плажове.













               Едно от прекрасните места на Коста Брава е Тоса де Мар. Стария град датира от 12-14 век, като дарява на туристите запазените и до днес няколко цилиндрични кули и крепостна стена. 
               За да стигнем до там взехме корабче, което пътува по крайбрежието от курорта Калея, където бяхме отседнали, до Тоса де Мар.














                  Пътуването беше приятно и забавно. Наслаждавахме се на скалистия бряг и гледките, които ни предлагаше.

























                 Емоцията ни връхлетя и обзе с пълна сила.








          Приближавахме Тоса де Мар. Още от морето се виждаше една от кулите на крепостта.















                   Импровизираното пристанище ни посрещна с топъл, мек пясък.















                    Тръгнахме по стръмната уличка към крепостта.





















             Идиличните гледки ни омайваха и призоваваха да ги "запечатаме" в поредната снимка.















                  Това и правехме. Тази съвкупност от зеленина, скали, и старини бяха прекрасен декор за снимките ни.








 
                Така се озовахме и на терасата с оръдията, от където ширналата се гледка омайва сетивата.


























                 
               Малко по-нагоре е фарът, който както в древността така и днес озарява със светлината си чудноватия Тоса де Мар. 





 



               Малките, сантиментални плажчета допълваха "уауууу" усещането. 














                От височината на крепостната стена, гледахме градчето отвисоко и се любувахме на видяното, на автентичните керемиди, коминчета и стари къщи, които ни пренесоха поне за малко в един друг свят. 




 



























              Атмосферата на тесните улички и декорите по тях изпълваха въздуха с нещо различно и характерно само за това място. 






























                Спускайки се по стръмните, тесни улички не можехме да пропуснем и шарените сергии, които предлагаха за всекиго по нещо. Нежност, изпълнена с романтика.















                    А накъде без любимия ми каталунски отбор "Барселона" и без неговите Меси и Суарес.... сладури.



                                          







                        








                   Дума да не става, че ще пропуснем и топлите, темпераментни фламенко танцьорки. Без тях Испания не е същата.



                                      



  
                Това е Коста Брава- слънце, пясък, темперамент и сангрия... ( ...И още нещо...), както би казала певицата от култовия филм "Оркестър без име". В случая  "още нещото" сме ние, романтично влюбени във видяното,  и все още един в друг!