Прочетен: 2089 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 05.05.2019 20:42
Египет... . Превърнахме се за една седмица на нещо като Индиана Джоунс с една от любимите му жени, в случая блондинката.
(Моля, кликвай върху снимките)
Изпозаписахме всички екскурзии, нетърпеливи да видим колкото се може повече от мистериозните гробници на Египет. Всъщност като се замисли човек то май атракциите тук са предимно гробниците. Едните са от старото царство, над земята – пирамидите. Другите, които ни предстоеше да видим са от средното и новото царство – подземните гробници в Луксор и по-точно в Долината на царете.
Потеглихме рано сутринта, защото ни предстоеше четири часово пътуване. Пътуването беше тегаво. Трябваше да пресечем египетската планина със овъртулените й завои.
След това навлязохме в плодородната долина на великата река Нил.
И тъй като населението на Египет е съсредоточено именно по поречието на реката това означаваше, че ще минаваме през населени места. Какви ти места... коптори.
Въпреки,че пътувахме на юг, то всъщност се придвижвахме към Горен Египет (защото от там ИЗВИРА река Нил). Населението в южен Египет е изключително бедно и необразовано. Целта на жителите там е да обработват земята, засята и засадена с различни култури. Тук жената освен да ражда много деца няма друга роля в обществото.. Това обясняваше и факта, че в хотела ни камериерките бяха камериери и персонала беше единствено от мъже.
Та... пътувахме през тези бедняшки къщурки и не мога да кажа, че се възхищавахме на гледката. Това допълнително забавяше и затрудняваше придвижването ни. Не на последно място затрудняваха го и множеството военни постове, заради които автобуса забавяше скоростта, преминаваше през десетките „полегнали полицаи“, пристрояваше се в еднолентово движение и така десетки да не кажа стотици километри. Не се оплаквам... разказвам какви са обстоятелствата.
Но всичко си заслужаваше, когато спряхме малко преди Луксор пред Колосите на Мемнон.
Двете масивни каменни статуи на фараона Аменхотеп трети се издигат на зaпадния бряг на древна Тива. Двете статуи-близнаци представят Аменхотеп трети седнал и насочил поглед на изток към реката и изгряващото слънце.
Продължихме към Луксор. Разположен е на източния бряг на река Нил на мястото на Тива, древната столица на Египет в периода на средното и новото царство. Нарича се най-големия музей на открито. Насочихме се към Тиванския некропол, който включва Долинатана царете и Долината на цариците.
Долината на царете е долина в Египет, където са гробниците на фараоните от новото царство.
Общо 62 гробници, като първата е на Тутмос, а последната на Рамзес десети.
След проверка на билетите специално влакче ни закара към добре запазените гробници.
Стенописи и релефни изображения във входния тунел.
Мястото, където е бил саркофага на фараона.
Храмът на Хатшепсут-първата жена фараон в древен Египет. Намира се в Дейр-ел-Бахри. Внушителен и увековечаващ делото на миротворката Хатшепсут.
След като разгледахме светът на мъртвите, разпопложен на западния бряг на Нил се отправихме към храма на богът Амон в Карнак.
Разположен е на източния бряг на великата река. В Египет географските посоки очевидно са важно нещо. Та отправихме се към „света на живите“ на източния бряг на реката. С лодка при това, но за това ще разкажем в друг "епизод".
Храмът на Амон-величествен и доста добре запазен,устоял на капризите на времето хилядолетия на ред. Е на това му се вика храм за възхвала... Много са го почитали тоя бог на слънцето Амон.
Философски погледнато са си били прави древните египтяни. Слънцето и водата-двата фактора в основата на живота. Е как да не им се прекланят. Впечатляващото в храма са 134-те му колони.
Множеството скулптори,
както и алеята на свинксовете.
Следваше забавната част – тази със сувенирите. Попаднахме във фабрика за алабастър. Египетска фамилия, разбира се само мъже много артистично ни запознаха със обработката на алабастъра и изготвянето на различни предмети.
Един от тях нескрито охажвайки ме, предложи на Киро „всички камили на Египет“, за да му стана жена.
Разбира се - търговски трик, за да им купуваш нещата. Киро не ме даде, така че и този път си останах с него. Купихме си сувенир и мисля, че добре се спазарихме, смъквайки цената четири пъти.
„Потопени“ в египтологията и „разтопени“ от видяното се заприбирахме към Хургада. Очакваше ни същия път на връщане, но бидейки под влияние на видяното връщането щеше да е значително по-приятно. Останахме омаяни от видяното, забулено и тайнствено под свечеряващото се египетско небе.
