И милиони думи да кажа пак ще са малко за да изразят впечатлението ни от преживяното в Египет. Величествено, могъщо, нямащо аналог в света място. 
                   Ако играеш на асоциации, при думата Египет веднага отговаряш - пирамиди.
                   Беше три часа през нощта. В лобито на хотела ни  "Хавай" в Хургада вече цареше оживление..


                ( Моля, кликвай върху снимките)











                   Събирахме се групата,която отиваше на поредната екскурзия. Този път тя беше до Кайро и "перлата" на Египет - пирамидите, свинкса и каирския музей.
                    Говорехме си нещо предишния ден с други туристи, отседнали в хотела и като разбраха,че ще пътуваме до Кайро и ще се върнем същия ден вечерта стреснато казаха: "Малеее, вие сте луди! Ще се разбиете от път...." И нас малко ни притесняваше продължителността на пътуването. Пет часа в едната посока.Значи за деня ни чакаше десет часа път. Ама бяхме решили да го направим. Не може то така. Да отидеш в Египет и да не видиш пирамидите... .
                   Та.... три часа през нощта е. Автобусът ни натовари и потеглихме към Кайро. През пустинята в ранното утро си пътувахме като царе, или по-точно в случая като фараони.















    
           Сам сами по пет лентовата магистрала - гладка като огледало, че и с осветление даже.



                   




                   Жива кола не се видя в продължение на часове нито в едната, нито в другата посока. Даже ги нямаше постовете от военни, където пътя се стесняваше в едната лента и се намаляваше скоростта, което значително забавяше придвижването. 
                   Така улисани от гледката и от разказа на сладкодумния ни екскурзовод Стоян наближихме покрайнините на Кайро.









                 Голям 9 милионен град, а с предградията към 19 милиона. Предградията си бяха комай като гето.









                Боклуци нахвърляни навсякъде, неизмазани и недовършени къщи... Отправихме се към Гиза - кварталът, където се издигат египетските пирамиди. Пресякохме величественият Нил и преминахме на западния бряг. В древен Египет, тъй като Слънцето изгрява от изток, всичко свързано с живите и живота е било на източния бряг на река Нил, а всичко свързано със смъртта и последващият я задгробен живот- на западния бряг. Така,че пресичайки Нил се озовахме на западния й бряг. 










                    Гиза е  типично гето, място където живеят изключително бедни хора. Някъде пред нас се мернаха и силуетите на пирамидите.










                     Стъписах се. Порутените постройки на Гиза бяха в непосредствена близост до величествените пирамиди.










                  След кратките напътствия на Стоян се отправихме към пирамидите. 





 




                  Нямам думи, дето се казва. Онемяваш. Чувстваш нещо странно. Възхищение, но в същото време и гордост, че в този момент и ти си част от това велико нещо.
































                  Времето, което имахме на разположение беше малко, но все пак почувствахме атмосферата на мястото. Трите величествени пирамиди на дядо, син и внук, съответно Хеопс, Хефрен и Микерин. Най-голяма е Хеопсовата пирамида с височина 147 метра и дължина на страната 230 метра.




 






































                    Придвижихме се към мястото на платото, където се виждат и трите пирамиди като на длан. Имахме късмет, че беше сравнително рано и маранята не попречи на гледката. Великолепие, мистика и безкрайност.







































                    Следваше не по-малко вълнуващ момент - срещата ни със Свинкса.
















               Там долу, в подножието на пирамидите, като техен пазител, Свинксът издига величествена лъвска снага и човешка  глава.



















             Приближавахме се. Беше вълнуващо. Сърцето ми лудо туптеше. Тогава Свинксът каза : "Ела, бъди моята Нефертити и всичко ще бъде наред!" Поколебах се за миг, изплаших се.










              Но след миг си казах: "Какво пък... Ще го целуна. Може пък да го съживя...". Беше незабравима целувка.











                Малко каменна и студена, но различна - свинксова. Той не се съживи. Ми нищо.... какво от това. Ще си бъда с Киро. 






                     




                 След всички тези емоции се придвижихме на източния бряг на Нил, където ни очакваше Каирският музей.


























 



              Построен през 1900 година по идея на Огюст Мариет и съхранил над 120 хиляди експоната от цялата история на Египет. Ето и част от експонатите.





   





















































































                 После се отдадохме на заслужен шопинг. Много ни харесаха папирусите. Прекрасни, нежни, интригуващи.






























                  И разбира се чаровницата Нефертити. Царицата бунтарка, идолът за красота хилядолетия наред.



















                    Прибрахме се късно вечерта в хотела, притихнал в своята вечерна одежда.



















                Така хилядолетия наред всяка нощ  притихва магията Египет.