"С един куршум - два заека"  решихме да утепем и се отправихме на запад. Навигацията ни водеше към древния град Мира, а след нея и островите Кекова. Така и така сме във вилает Анталия, поне да разгледаме всичко, дето е интересно.

                               Красив крайбрежен път, осеян с множество завои и проправен сред мраморните масиви ни поведе натам.

                                  ( Моля, кликвай върху снимките)






 




















                         Ето я и Мира. Древен град в област Ликия и един от шестте  в Ликийския  съюз. Днешното му име е Демре. Намира се на 5 км от Средиземно море. Скалните гробници, намиращи се тук са изключително археологическо богатство на югозападна Турция.











                       Издълбани са в огромна скала и датират от времето на тогавашното Ликийско царство от 4-3 в.пр.Хр.





















                      Всички те "гледат" срещу античния театър от римско време.































                                     





                                   Останките от театъра, впечатляват с образите издълбани върху фризове и колони.














   













                        На излизане от нагорещените камъни ни посрещна зелен оазис с много шарени сувенири  











     и преди всичко с неустоимите витаминозни питиета от прясно изцеден нар.











              Рубинената течност май ни стана любима в тази горещина.












                       Гордост на Мира е и фактът, че тук е служил като епископ свети Николай Мирликийски Чудотворец. Известен със  способността си  да лекува. Тук той умира и е погребан, но векове по-късно италиански търговци разкопават гробницата и местят останките в Бари. Църквата, в която е служил се намира в града Демре, до където не стигнахме, защото много ни теглеше към островите Кекова. Трябваше да се ориентираме, тъй като и навигацията се затрудняваше из малките селца със завойчета и множество оранжерии.


















                              Гробниците в тази част на Турция са едва ли не под път и над път.





   








 



                        Като некромани станахме в последните няколко часа, затова разведрихме снимките с нещо по-приятно:

                











                             Островите Кекова са популярна туристическа дестинация в южната ни съседка.













                      Тук освен природната красота има и голямо историческо наследство. На северния бряг на острова някога е бил разположен древният град Аполония. Поради множеството силни земетресения градът е пропаднал под морското равнище и днес  останките му могат да се видят под бистрите морски води. 
                  Всичко това е фактология, която ние превърнахме в своеобразно приключение. 
                  Пристигайки на малкото пристанище 












 бързо бяхме заобиколени с предложения за едночасова екскурзия с лодка около острова и потъналия град. Избирайки изгодното за нас се доверихме на любезния ни домакин Юсуф.











 Попаднали в неговото царство - малка лодка с всичко необходимо на борда се отдадохме на вълнуващо преживяване. Явно и морето се вълнуваше с нас, защото се лашкахме от единия до другия борд на лодката под напора на вълните. Но пък когато трябваше да видим нещо, като че ли и морето се кефеше и ни го показваше със загадъчност и мистерия.












































                             Легендата и останките носят сведения, че тук не е имало улици, а налепените жилища са се свързвали чрез стълбища.











                       
                             Некрополът - 












    дори част  от гробниците са  във водата.













                            Но като че ли най-силно ни впечатлиха тези останки, стърчащи като самотно островче в морето.











                   
                        Минахме и покрай някогашното антично селище Симена, днес с името Кале, където е запазена крепостта Калелой с уникален малък амфитеатър.












                 После уморени от емоции и гледки се разходихме из малкото пристанищно селце и се насладихме на местната атмосфера.




























                        Денят преваляше и ни чакаше обратният път до хотела. Много бяхме чели за всичко, което видяхме, но още веднъж се убедихме в старата максима:
                      " По-добре е един път да видиш, отколкото сто пъти да чуеш."