" Колкото повече - толкова повече " е рекъл  Мечо Пух.
               " Колкото повече - толкова повече" рекохме и ние и отново се отправихме към Италия.

                   Ех, Италия... . Мелодичният език, усмихнатите и темпераментни италианци, ненадминатите песни, изящната елегантна небрежност в дрескода - все неща, които няма как да не те накарат да се влюбиш завинаги.
                   Сигурни сме, че тази любов е взаимна, защото Италия винаги ни посреща със знойно слънце и ни предлага най-прекрасното от себе си. Та.....затова я обичаме толкова много и сърцата ни теглят все натам.
                   Много бяхме чели за романтиката и красотата на Чинкуе Тере. Пет селца, разположени на Лигурския бряг и  мистично сгушени по нагънатото от заливи и скали западно крайбрежие на Италия. 

                   ( Моля, кликвай върху снимките)










                   Като " бисер в мида скрит ", всяко едно от тях, пленява с очарование и традиции, запазени през вековете.


















                   Труднодостъпни, но в същото време оплитащи те в харизматичната си, цветна обстановка, тези пет селца са като извадени от споменника на вековете.
                    Подредени в съвършена крайморска ивица, всяко едно от тях те предизвиква с характерните си особености и те оплита с магичната мрежа на очарованието.
                    Риомаджоре, Манарола, Корнилия, Вернаца и Монтеросо ал маре в миналото са били достъпни само откъм морето, или с магаре по старата магарешка пътека през лозята.









            Тази пътека съществува и до днес и със своите 11,5 километра  предлага на ентусиастите очарователни гледки.
                    Алтернативния вариант на предвижване е влакът, чиято изходна гара Ла Специя е винаги претъпкана от туристи, желаещи да вкусят от атмосферата на "Петте Земи". 






 





                           Знаехме, че релсите прорязват планината с множество тунели, така че гледка от влака не очаквахме да има.







               Ентусиазирани се озовахме рано на гара Ла Специя. Хитринка, с която искахме да избегнем навалицата поне в началото. И ето след 4,5 минути пътуване само в тунел сме в Риомаджоре.











                     Всички свързват името му с пътеката на любовта.












Прокопана 1928 година с дължина 1,5 км тази пътека  води туристите до следващото селце - Манарола.











                     За лош късмет, заради свлачищата пътеката е затворена от 2011 година.











                   Тук са и катинарчетата, с които заключваш любовта си завинаги.











                    Погледа ни  заплениха пастелните цветове на къщичките, накацали по стръмния склон. Очарование и красота.













                    
           



                    Романтични са офисите тук.





 




                  Романтично е и малкото пристанище.



















                          Е, не се насладихме на разходката по пътеката на любовта, но открихме пътеката към местния плаж, с множество хавлии върху твърдата скала.





                    Хубавичко ни беше в Риомаджоре, но трябваше да се отправим към перончето на гарата, за да се предвижим към Манарола - следващото от 5-те бисерчета.










              
                  Манарола -











                с приятна атмосфера и шопинг уличка, водеща до морето.



















                  И така заплеснати в шаренийките,


















стигнахме до пътеката над морето, където  щастливи туристи плажуваха и се кефеха на гледката.










              















                 Кефехме се и ние, но ни чакаха останалите 3 селца. И така по вече познатата ни схема - гаричката, влакчето и..... сме вече в Корнилия. По-точно под Корнилия.









                Това е единственото от петте селца, което не е на морския бряг. За да се придвижим до там ни чакаше малко автобусче, което циркулираше от гарата до селото и обратно.
                И след като разгледахме Корнилия споделихме  един на друг, че тук май най-много ни хареса. Неповторимата атмосфера ни заплени и си дадохме повече време, за да се полюбуваме на това прекрасно селце.
                Всичко тук беше необикновено. Цъфките, стандартни и нестандартни.
























                   Декорацията, запомняща се с оригиналност.





























 




                     Шарените, писани сувенирчета.



















                        Неповторимата атмосфера по уличките.





                            


















                    Закачливите табелки.



















                   Тук попаднахме на автентичното лифтче, което хората от този регион използват за прекарване на реколтата от грозде по трудно достъпния терен, осеян с лозови насаждения.
             Развълнуваха ни автентични снимки от местния гроздобер.











                             А тази, с кулата отзад










       ни напомни, че ни чака следващото селце - Вернаца.







                Особено впечатление тук прави кулата "Белфоре", служила за наблюдателница. 











                 Вернаца е единственото от петте селца със собствено пристанище.











              Неповторим е и естествения тунел в скалата, водещ до местния чакълест плаж.






 











                  И тук времето е спряло. И тук е шарено и оригинално.






































                                

                                И прането някак е "по-романтично".




                       





                        Уличките, пък съвсем теснички.

















                      Всичко добре, но денят преваляше, а ни оставаше последното от петте селца - Монтеросо ал маре. По-скоро курортно място с единственото истинско, малко плажче. Гледайки  "картинката"  отгоре, решихме, че едва ли не за много туристи е въпрос на чест да се изфукаш, че си плажувал в Монтеросо ал маре.


















                             Лично на нас няма да ни е много кеф да лежим в тая блъсканица, но "разни хора - разни идеали".
                           

                            Така неусетно зад гърба ни остана един незабравим ден, изпълнен с много красота и връщащ ни към местата, където времето е спряло. Където няма префърцунени бутици, огромни молове и нервно тичане към поредната задача.
                            
                             "Колкото повече - толкова повече"... . Еее, няма накъде  повече релакс и размазващо щастие. Повярвайте!

Браво!!! Страхотни местенца си откривате по света!

Дано и ти много да пътуваш. Поздрави!

Текст, изпълнен с италианско настроение, и чудесни снимки - удоволствие за всички влюбени в Италия! Радвам се, че ми казахте за блога си! Надя

Хей,как си, мила? Очарователен коментар.А ние се радваме,че ни четеш блога. Благодарим ти!

Вдъхновена от описаното, сега и аз се отправям натам :) Изчетох и за Тоскана, но с влак едва ли ще успея да видя всичко това, а е прекрасно...
Дано сте имали прекрасно лято, чакам нови описания. Поздрави!