Имало едно време един принц и една принцеса...
               Тази асоциация бе предизвикана от мястото, в което бяхме попаднали, за да напишем новата си приказка. А тя започва така... .


               Веднъж за лятна дестинация те си избрали едно вълшебно кътче  - Коста Смералда.

               (Моля, кликвай върху снимките)












                     До 60-те години на миналия век тази  55 километрова ивица със смарагдова вода и мек бял пясък е била почти девствено кътче в североизточната част на остров Сардиния.

                     И така започна нашата обиколка. Реших,че след като ще го играя принцеса трябва да се сложа в принцеска рокля. Моят принц също в подходящ дрескод ме поведе към красотите на Смарагдовия бряг.







                


                 
                  Преди това, обаче трябваше да се мине и през Пепеляшкиния период - да се потрудя малко, за да заслужа напълно уважението на принца.  








               

           Красиви и омайни гледки ни примамваха отвсякъде.






                 












                     Минавайки през Голфо Аранчи нямаше как да не се отбием.






                   


                 
               Спокойствието и хармонията, които царяха около нас ни обзеха с пълна сила.








 
           

             " Мирното" съжителство между красиво море, жилищни сгради и пясъчни лилии  предизвикаха умиление в нас.




 




             Като едни любознателници се впечатлихме от библиотеката на открито.






                     

                 

                После, след като се хармонизирахме тук продължихме по план към Порто Черво - "сърцето на Коста Смералда".



 


 
                   

                    
                 Това е мястото, където почиват богатите и известните. Според някои класации това е най-скъпия курорт в Европа. 
                  Направихме си и ние своя звезден тур. Най-напред по малките изискани улички, със сладки бонзайчета.









                 
                      Още по - уникалните вилички и хотелчета, които като едно цяло взаимно се допълват с природата.





















 

                

                 После към лъскавите площадчета








              
             
               
                и интимните местенца в това уникално градче.











                  Така заплеснати и захласнати минахме край местната болница.









                   
                
                После се снимахме със запомнящите се вилички.








                   


                    И ето ни пред една от атракциите в Порто Черво.

















            
                   Завързахме този спомен, за да не ни избяга
 











                  и продължихме напред, там където не можахме да се нагледаме на красота.






















 
           
     




       И така неволно стигнахме до автопарка на почиващите тук. Безспорно доста атрактивен.











                   На мен много ми хареса това червеничкото, но нещо отказа да се отвори.....
Жалко. А толкова щеше да ми отива.....








               


                 Минахме и покрай яхтите, 










                 
       но и тук нещо не ни се отвори парашута. Наложи се да почакаме на автобусна спирка, чийто дизайн хармонично се сливаше с обстановката.











            И докато спокойно почивах на кафенце в едно бутиково заведение,











  чух голяма суматоха и препирня: "Аз съм господарят тук...Не...аз съм". Притеснено дотърчах и какво да видя, На принца толкова му беше харесало тук, че беше влязъл в словестна схватка с местната горила.
      






   



             Поотморихме и продължихме към другото чудо. Уникалната църква на Порто Черво.










      
  Цялата бяла, с уникална архитектура както всичко тук. Много сме пътували, но това истински ни впечатли.











                  Подобно на бяла , нежна дантела стояха орнаментите на храма.









   












            Притаили дъх - "не смеехме да мръднем, магията да сбъднем".












              Ами сбъднахме я....магията. Определено! Така я сбъднахме, че и до сега не можем да я забравим. И все към тази приказка се връщаме.
              Там, където принцът бил щастлив със своята принцеса и пред уникалната църква й се врекъл във вечна обич!