Запъхтян   вестоносец с крилца на сандалките си ни донесе дълго чаканата вест: "Нептун събира свитата си...".

                ( Моля, кликни върху снимките)


   




             


           


              Като видни представители на най - характерната "морска" зодия, нямаше как да подминем този факт просто така. Затова грабнахме най-необходимото и потеглихме час по-скоро към сборното място - пещерата на Нептун в Сардиния.












              Уж бързахме, но нямаше как да не спрем по пътя, ставайки свидетели на прекрасни гледки.








 


              И още от тук ни стана ясно, какво перфектно място си е избрал Нептун за своя лятна резиденция. Красиво, а в същото време тайнствено и закътано в бели скали.




















               От пръв поглед още личеше, че напливът от доброволци е голям. Цели "батальони с  техника"  се отправяха натам.




















     


               Ние тенденциозно не бързахме.Тук поседнем, там погледнем... .















 








             Огледахме обстойно околността и взехме решение, че е крайно време да се насочим към целта на пътуването ни.









     





   




           Под фара на отсрещната височина се запътихме към "Grotta di Nettuno".









       



       Предстоеше ни изпитание за издържливост - стотиците стълби стремглаво надолу.























                     Нептуновата порта беше вече отключена.









 


                 Налагаше се на няколко пъти да починем на площадките, предлагащи релаксиращи гледки. 














         





          Наближихме тържествуващи входа на пещерата. 







               
 


             Добрахме се и още пред входа се вживях в ролята на "Нептуновица". Реших, че този подобен на мида трон е приготвен за мен.










            


               И ето ни в самата пещера.












                  Хлад, и влажен сумрак ни посрещнаха на входа.










         

           

              Движим се по вече маркираната от морските птици пътечка.











            Сталактитите и другите подобни образувания бяха навсякъде около нас.






























              
               Застанал на входа Киро не преставаше да зове Нептун.











   
                Вместо него в пещерата нахлуха доброволци и по море.
 











             Голяма тарапана настана, та на Киро му идваше да се обеси.








 




             Някой в сумрака разочароващо ми подшушна : "Не си ти Нептуновица.....". Затова реших да привлека внимание с други салтанати - пируети в случая.








       


               И това не помогна. Не можахме да се уредим в свитата на Нептун. Много емоционални сме били, та докато записването течало ние сме се  прехласвали само от красотата наоколо. От нас войници не ставало... .
               
                Врявата премина и единствено господарят на пещерата остана спокоен в своята обител.







                  


                
                  А ние продължихме да търсим нови приключения и други приказни герои.

Честита Баба Марта... ;)

Честита да е и на теб! Здраве и късмет!