Малък е, а е толкова чаровен...
                    Гръцки е, а е съвсем близо до Турция.
                    Що е то?
                    КАСТЕЛОРИЗО е правилният отговор.
                    Малък остров в Средиземно море. На 110 километра от най-близката гръцка територия и само на 2 километра от турската.
                    Мечтата ни вече е реалност. Мечта, породила се от гледането на един прекрасен филм с името "Медитеранео".
                    На Родос сме, но плановете ни този път са много по-мащабни. С ферибота от родоското пристанище






след 4 часа акостираме в Кастелоризо.




                   


                 Чарът му ни грабва още в момента, в който приближаваме към пристанището.











Имаме усещането, че всичко тук е специално направен декор за може би, най-романтичния и цветен филм на света.




                   




                   

                  Малките къщички в различни ярки цветове са така хармонично подредени, че създават усещането за захарни фигурки и направо ти идва да ги схрускаш.




                   






                 

                 


                  "Гледай, гледай това... Погледни сега онова... Снимай, де, снимай!" - припряно се подканваме един друг, като че ли се страхуваме видението да не се изпари без време.
                   Чудничка е гледката отдалече, а какво ли ни чака, когато се потопим в този приказен рай.

                   И ето.... Първото, което ни чака е нашият хазаин, с приятната изненада да ни откара багажа до хотелчето. Малко по-късно се убеждаваме, че това наистина е добро решение. Още в този момент разбираме, на колко нестандартно и различно място сме попаднали. И така, благодарение на любезността на нашия домакин, куфарът ни има удоволствието да пътува в компанията на тези красиви "дами" - хортензии, рози и още, какви ли не уханни цветя.



                 

                  Махаме за сбогом на ферибота






и нетърпеливо се отправяме към нашия хотел. Пътят е странен, "но славен". Движим се по тясна, романтична пътечка,







       редуваща се със стълбички,



                       



непосредствено до каменния парапет над самото море. И в този момент, разбираме защо е добре да сме без багаж.
                  Хотелчето е разкошно.







От голямата тераса с гледка към турския бряг,







се наслаждаваме на красотата и спокойствието на морето, което буквално мие скалите под хотела.



                 


              На другата сутрин, нетърпеливо чакаме изгрева на слънцето на чаша кафе и с фотоапарат в ръка.











              Удоволствието е пълно, когато на фона на слънчевия проблясък в морската вода, рибарите вече се връщат с богат улов.






Забелязвайки ни от далече, дефилирайки гордо, те правят почетен кръг пред нашата тераса, за да се похвалят с огромната акула, закачила се на въдиците им.






Ние ги аплодираме, щастливи от възможността да се потопим поне малко в ежедневието тук. Те пък гордо позират за снимка. Мили и обикновени хора, които те трогват с добронамереността си.
                 Малко по-късно, разхождайки се по крайбрежната улица







  случайно се срещаме с нашите сутрешни познати - рибарите. Запознаваме се с тях и разбира се.....снимка за спомен.




                 
               

                 Разходката ни продължава по тесните улички и стълбички.










                 

                     Така неусетно стигаме до старата крепост над градчето. Малко, малко, но и то си има крепост.


 
                 

                 От тук се отваря страхотна гледка към всички посоки.




               





                   

                   Всичко около нас е малко, но хармонично и точно на мястото си. Малките площадчета,











                  църквата,









                 джамията.



               




                

                Училището е уникално и нестандартно. Разположено в един двор с църквата и въпреки малкото деца, безупречно боядисано и поддържано.





               




             

               Запознаваме се и с възрастната учителка, която комай е изучила всички жители на градчето. Жена с благ и мил характер, към която неволно изпитваш уважение.




                 
               
            Сигурни, че сме на приказен остров надеждите ни се оправдават, когато излизат русалките.







                          А някои по-нахални, лягат и в легло ни....




                 
                 
                              Делфините пък са винаги там.






                    Изморени от дългия ден, сядаме на романтича вечеря в уютно заведение на  крайбрежната алея.







               Вкусно приготвената, местна, прясно уловена риба ни изкушава с вида си. Винцето напълно допълва хармонията на мига.



 
            

              След приятната вечеря се включваме към нощния риболов....





          

                Доволни от преживяванията през деня се прибираме за заслужена почивка.
               
           Но всяко удоволствие си има край. Така и нашето отива към края си. Идва момента, в който трябва да вземем самолета за Родос.И тъй като разстоянието до летището не е голямо, решаваме да го извървим пеша. Нашия домакин ни убеди,че до там трябва да ни закара единственото в градчето такси. Още едно вълнуващо преживяване по единствения на острова път. Всъщност, това ,което не казахме е, че Кастелоризо в най- дългата си част е 6 километра, а площта му е само 12 кв.километра. 
              Та това завидно разстояние изминаваме за 5 минути, включая спирането за снимки.








        Така се озоваваме на малкото, както всичко тук летище. Летище с един единствен терминал.




         


                 Не пропускаме и тук да завържем запознанство, с единствения  работник.

           



              Не след дълго  каца и  витловото самолетче, в унисон с всичко тук.










                 


                 Малкото летище остава далеч под нас,







  а заедно с него и сладкия, вълшебен остров Кастелоризо.
                  Маджести, както гърците го наричат и сигурно не случайно.
                   А гербът "Вяра, Надежда и Любов" 



                       


       
 ще продължава да пази това неповторимо, приказно място!   

а снимките - прекрасни.

Благодаря! Наистина си заслужава да се изживее. Поздрави !

Много ми хареса!Признавам си ,че за първи път чувам за това приказно островче!

Благодаря! Пожелаваме ти час по-скоро да го посетиш! Поздрави!