Архипелагът  Ла Мадалена  - нешлифования диамант в короната на Сардиния.  
 




             

                     В късния следобед фериботът ни отвежда до единствения населен остров от архипелага - остров Ла Мадалена.



             
             

               Така само за десет минути от пристанището в Палау се озоваваме в това райско кътче, където природата е изсипвала щедро, с пълни шепи красота и релакс.




               


                  Островът ни посреща с дъжд и хладно време.Това обещава следващата утрин да е ясна, а денят след нея топъл.
               
                     Така е, ама и не съвсем. Вятърът ни идва малко  в повече.
                 Но пък не ни пука. Щастливи сме ,че сме тук и се докосваме до това изящество на природата.
               
                Защото Ла Мадалена има за всекиго по нещо. Приласкава релаксиращите, с усамотените си плажове, а на запалените фотографи предоставя изобилие от гледки, които биха задоволили всеки вкус.
               
                Тюркоазения цвят на водата:







               



 


             


                 Мекия, топъл пясък:







 


             


                 Изваяния от природата гранит,в  причудливи скални форми:















 


               


                 Малки, скипрени вилички,




               


                 със своите изящно поддържани градинки




 


             


                  и закачливи табелки




   


 


           

                 допълват уюта на това място.
                  
                 Пенливи вълните заливат безмилостно всичко по пътя си, затова  "камъни и дърве изчезнаха там" , както е казал класикът.




 


             


                 Красиво е!
                 Но пък какво ли щеше да е, ако разбеснялото се море беше като огледало гладко?!  Мммм !
               Поунесени в мечти и реалност преминаваме от плаж на плаж, следвайки  крайпътните табелки.




 


               


                 А материал са снимане, колкото ти душа иска.




 


 


              
                 

                  Така пообрулени от вятъра и поопечени от слънцето, намираме своето "спасително островче" на барчето на плажа  "Тринита".




               


                  Перфектно ни идват  студената биричка и пържените картофки.




                 


                 След това обратно по  "алеите" на плажа.




               


                 Направени така,че да се докоснеш до всяко кътче, а в същото време да се съхрани красотата в този природен парк.




                 



                 Доброволците са навсякъде,




     


                  а това е нещо, от което всички трябва да се срамуваме.




                 






                 
                   Поизморени от дългия ден вечерта решаваме да се разходим из нощна Ла Мадалена. Похапваме сардински спагети и пийваме по чаша локално вино в  уникално ресторантче, с кокетни стари масички, накацали по стълбите на  нестандартна уличка.







                  После и вечерна, романтична разходка по оживения нощен площад на града.




 

               

               
                  На другия ден след ободрителното сутрешно кафе се отправяме към остров Капрера. Свързан чрез понтонен мост с Ла Мадалена, Капрера е като логично продължение на видяното досега.




               


                 Красивите плажове, с мек, копринен пясък и водата с прекрасния тюркоазен цвят, продължават да ни приканват.




               







                 
                   

                    Вероятно това е господарят на този плаж....





 

               Минаваме и през местното племе, където вождът изпълнява танца на войната.


                 


                   А гледката от високо е неповторима.




                 


                     И така все по-нагоре, докато пътя ни довежда до мемориала на  Джузепе Гарибалди.




               





 

             

             Навръщане по пътя попадаме на невиждани скални форми и много се забавляваме.




               


               




                   

               А дърветата като "юнак до юнака и маждрак до маждрака", като че ли бранят този скален масив.




                 


                 Храним  Дино,





               

                  който отговорно остава на поста си.





                 

                 Оглеждаме се нетърпеливо, в очакване Фред и Уилма Флинстоун да ни махнат отнякъде и да ни поканят на гости в уютния си дом.




                 


                    И отново по моста,обратно към Ла Мадалена.




                 
                   


                   Малко шопинг, разходка и снимки.




                 





                   

                   Запознаваме се и с Джони Деп.....




                   


                   Тук, пък охажвам Гарибалди....




                   

                           Дано да ме е харесал. 
                      
                     Изтощени  от емоции и умрели от глад, сядаме в едно колоритно капанче, където наред с пикантния обяд гледаме и състезанието на "Формула 1" от пистата "Монца". Много тематично.......



                   
                     
                    Но, както се казва - броените дни бързо свършват.
                     И нашето приключение е към края си.
                     
                     Е, нищо. Но пък имаме уникалния късмет да го изживеем, по начин, който ни харесва и да запазим чувствени спомени от видяното !