Влюбихме се в Бонифачо,така някак от пръв поглед.

                 Всичко започва , както си му е редът, след едно здраво клатене, в една ранна септемврийска  утрин.



               


               Дали, заради леките вълни,или защото плавателния  съд е доста стар, но ферибота от Сардиния за Корсика така ни клати, че при всяка крачка по палубата губим равновесие, а хоризонта пред очите ни циркулира нагоре-надолу като побеснял.
                 След това идва удовлетворението от ширналата се пред очите ни гледка.






                Пред нас се издигат бели, изсечени скали, които стремглаво се спускат в изумрудено синята вода. Върху тях, скрит зад зидовете на крепостта си, ни приведства Бонифачо. Приветстваме го и ние.
                 Фериботът акoстира и ние с гордост установяваме,че вече сме на френска територия. Така от горещото " Бонджорно " в Сардиния, само за час преминаваме към изисканото  " Бонжур " в Корсика.
                  От пристанището се устремяваме към града, по десетки вити стълби.


            
                 

               След това още нагоре по тесните, прохладните улички на стария град.





Уникалната атмосфера се допълва хармонично от малки катедрали, спретнати бутичета и малки уютни заведения.



   


      


       

               Аромата на прясно изпечени кроасани ни приканва да седнем и да опитаме вкуса им.







                 Разкош за сетивата! Убоняние, вкус, зрение в този момент така се допълват, че изграждат незабравим спомен в паметта ни.
                   Но същността предстои. Очаква ни един вълнуващ преход по алеята над скалите.





                 
               За целта минаваме през вратата, която е затваряла крепостта от едната страна.





               Солидна система е повдигала моста, за да стане тази крепост още по-недостъпна.
                   И започват сериозните овации и  "ох" и "ах" от гледката пред нас.

 
                 

               И..."всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски за снимка да изложи......"



                 

                  Така бавно напредваме по алеята. С всеки извървян метър, като че гледката се променя и става все по-пленителна.



                 

              Снимки от всяка площадка над скалите.



 







                   













                   След около 2 часа по вълшебната пътечка се отправяме обратно към града.







                   


           Любовта ни  (тая, дето пламна от пръв поглед)  наистина е  доста силна, щото по едно време чак се разпалва.




                   


                      Разпалва се, та даже се разгаря,та се налага чак пожарната да я гаси тая....любов.




                   


                    Истината е, че по виещото  се около крепостната стена шосе се запалва някакъв автомобил.Така за около час е блокирано цялото движение.
                     Изтощени от прехода и топлината хапваме по един сандвич и продължаваме с обиколката.
                      Самото градче е едно малко бижу с характерна архитектура.....








                     

и галерия на открито. Картините са навсякъде - по старите зидове,









     по колоритните улички....





      А така изглеждат училищните стълби.



 


                     Отправяме се към "арагонската стълба".
                     От ферибота вече сме видели силно наклонения прорез в скалите,но и в най-дръзкото си въобръжение не можем да си представим, че това би могла да е стълбата.



                   


                     Плащаме си входната такса и тръгваме с върволицата туристи надолу.
                     Бедна ни е била фантазията за "хард" усещането по тези 187 стъпала.






         Направо си е садо-мазо изживяване. Хем си плащаш , хем се мъчиш по стръмния наклон , а в същото време изпитваш страхотно удоволствие.







Трудно е и нагоре и надолу. Но накрая достигаме до прокопания проход в скалите.







 


                 

                    След много снимки, смях и прекрасно настроение, стигаме до края.                    
                     Там гледаме, стотици пирамидки  от камъни.









          Ммм даааа! Голямо строителство е паднало тук . Пък да вземем и ние да си построим....нашата пирамида!
          Ето я .....малка , но от сърце.



                   

                     И обратно нагоре......





                      Заслужихме си студената биричка!

.
                   


             Денят вече преваля и трябва да се отправяме към пристанището, където ни чака ферибота за Сардиния.




                       


                    Е, дойде и мигът на раздяла. Махаме за сбогом.....





с надеждата , любовта ни да остане все така неподправено-чиста.                
             И за да е по-лека раздялата,оставяме Бонифачо зад гърба си.....без  да се обръщаме, но завинаги го запазваме в сърцата си !  

и не се съмнявам - още по-прекрасно преживяване! Аз също много обичам да пътувам и от сърце ви желая нови дестинации! Очаквам други снимки!

Оооо! Благодарим ти! Преживяването надмина очакванията ни. Пожелаваме ти и ти да го видиш!

да ви чета, прелести! Поздрави :)

Трогваш ни! Благодаря! Поздрави !