ПЪТиланско царство :: ТРАНСИЛВАНИЯ - страната на приказките

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.08.2015 13:57 - ТРАНСИЛВАНИЯ - страната на приказките

Автор: patuvam Категория: Туризъм

Прочетен: 6389 Коментари: 5 Гласове:

Последна промяна: 12.08.2015 13:26

Все на юг, все на юг и решихме да сменим посоката на пътешествието... на север. Румъния да видим. Не сме ходили досега.

Всъщност идеята за това пътуване се зароди още преди 2 години. Тогава ходихме по сръбско, по течението на Дунав. Гледахме Румъния от другата страна на реката и тогава стратегът Киро реши, че щом пуснат "Дунав мост 2", ще се разходим и до Румъния. И дойде моментът - планът узря. В изпълнението му замесихме и приятелите Тони и Ангел - наши съмишленици. Така 2 семейства с 1 кола, тръгваме в ранната юлска утрин.

Маршрутът е ясен. Пътната карта под ръка, че дори и новозакупеният GPS уж ни помага.

Минаваме по новия Дунав мост 2 и се озоваваме на румънска територия.

Рутинните за пресичане на граница неща, после плащаме за моста, купуваме винетка и пак на път.

За лош късмет, точно по този път, по който се движим тече ремонт. Но сме търпеливи, няма как. Температурата навън е 33-34 градуса. Разчитаме на климатика в колата, но си подухваме и с подръчни средства - ветрила, брошури...

Надеждата, че пътуваме към Карпатите, сред тяхната прохлада и зеленина, ни ободрява. Насочили сме се към прохода Трансфагараш. Трудно проходим е през зимата, та дори и до май месец. Надяваме се, че сега ще го преминем без проблем.

Острите завои и тучната зеленина ни изумяват.

Не очакваме, че в края на юли, навсякъде по пътя ще е така зелено и свежо. Спираме често, за да се потопим изцяло в красотата на Карпатите.

Много е красиво и емоционално зареждащо, особено за заклети планинари като нас. Почти на превала на пътя минаваме край високопланинска хижа.

Но изненадата от това място все още предстои. Минавайки през къс тунел, пред нас малко вдясно се показва умопомръчителна гледка - езеро, на брега на което е кацнала хижа, а от другата му страна е надвиснал невисок връх.

Оказваме се доста леко облечени, идвайки от 34 градусови температури. Тук на доста места има останали снежни преспи.

Пълно е с хора, които не са само туристи. Тук е чудесно място, където и местните могат да избягат от горещината. Дотук, освен виещия се път, стига и кабинков лифт, което доста улеснява изкачването.

Снимки, овации и продължаваме по план,по пътя.

Нощуваме на предварително резервирано място и на сутринта, след задължителното кафе, отново сме на път. Целта ни е Сибиу.Още с влизането,усещаме духът на Трансилвания.

Намираме си място за паркиране, в близост до стария метален мост. Прекрасно място е Сибиу. Огромен площад, заобиколен от сгради с красива архитектура,останала от времето на австро-унгарския период и пленяваща със съвършенството на форми и детайли.

Унесените в снимки туристи и кротко забързаните в своите дела местни, някак допълват хармонията тук. Тръгваме от това място със страхотни впечатления.

Отправяме се към Сигишоара.

Т.е. следваме предварително направения от Киро план.

Сигишоара - малко, романтично градче, където кулите на стария замък са надвиснали над града.

Отправяме се към този хълм, който е целта на нашата визита. Видяното надминава очакванията ни. И тъй като тук е родната къща на граф Дракула, няма как да не споменем, че витае някаква мистика.

Мистериозна е и часовниковата кула, извисяваща се над малкото площадче.

Продължаваме по-нагоре и между хармонията на красиви къщи, цветя и прекрасна гледка към отсрещната крепост, решаваме да пием кафе и да се полюбуваме още малко на всичко това.

Време и за шопинг - подаръци за "малки и големи".

И след това на път за Брашов. Тук мястото ни за нощувка се оказва твърде приятно и уютно.

Сближавайки се с домакините, изкарваме 2 незабравими вечери тук. Още повече, че Ангел има рожден ден.

Има доста пикантерия около този рожден ден, но това ще е повод за друг разказ.

На следващата сутрин, потегляме за Прежмер. Малко градче, в което е един от онези укрепени манастири, които тук са доста често. Много ни харесва тук. Не сме попадали на подобно място.

Много тайнствено, много старо.

Отвсякъде долавяш мириса на остарялото дърво,от което са изработени множеството парапети и стълби,запазили афтентичността си и до днес.

Обикаляме из потайностите на тази "фортификата" и се чувстваме странно пренесени в една друга епоха.

След това, към близкия Брашов. Голям град, добре уреден, с красиви стари сгради и прекрасни паркове. И характерния надпис в зеленината на върха,в близост до горната станция на кабинковия лифт.

Черната катедрала е първото място, което трябва да видим. Визията ѝ и вътрешната ѝ уредба, както и малкото сиво площадче, на което е издигната са в абсолютен унисон с името ѝ.

След това разходка из града.

Овации за красивите сгради и парка, с много цветя и зеленина.

Дори и бабите Яги тука са по-готини.

Привечер се прибираме в уютната квартира, за да съберем сили за следващия важен ден.

На сутринта - снимки за спомен с домакините и потегляме към... Синая.

Пътят е приятен и разнообразен. Дарява ни с чудни гледки и прекрасни населени места.

Ето я и Синая. Предстои ни да видим "Черешката на тортата".Замъка Пелеш - лятна резидеция на първия румънски крал. Вървим бавно нагоре по павирания тесен път сред зеленина и ромона на близката река. Там някъде, на края на пътя, след последния завой отдясно, като в приказка на Дисни, пред погледа ни изплува замъкът. Дъхът ни спира за миг, от цялата хармония пред очите ни.

Малко по-нагоре, по стръмната паркова алея е двореца Пелишор.

Отделяме му по-малко време, след което се отправяме към манастира над Синая. Старата част на манастира,пленява със спокойствие и приятна архитектура.

Новата църква по своеобразен начин придава завършек на този комплекс.

Уморени от емоции, намираме последното място за нощувка-приказна къщичка.

.

На сутринта пътуваме за България.

На път се отбиваме в Букурещ, за да разгледаме двореца на Парламента. В намирането му се затруднява дори и Богдана (гласът от навигацията). Доста се въртим из Букурещ, но накрая го откриваме.

"Мастодонт" - това е. Огромна сграда, разположена на голяма територия. Разглеждахме я и вътре. Навсякъде предимно мрамор, зали с дърво, огромни осветителни тела. Страхотно разточителство.

И емблематичния булевард,започващ от двореца.

Е-това е.Програмата е към края си.

Наближаваме границата и тука вече ни се разказва играта. "Дунав мост" край Русе е в ремонт.

Час и половина на 37 градуса, на едно място. Чакаме в колата. Но някак го преглъщаме на фона на емоциите от видяното през последните дни,когато живяхме в една неподправена приказка.

Но приказките винаги имат и продължение,затова с нетърпение го очакваме!

Нагоре