ПЪТиланско царство :: ЗАКИНТОС

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.08.2015 21:59 - ЗАКИНТОС - МЕЧТА

Автор: patuvam Категория: Туризъм

Прочетен: 3141 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 12.08.2015 13:27

И ето, че пак секлет ни хвана и за ново пътешествие време настана.
Този път ще се разходим из о-в Закинтос. Мечтана дестинация за едни, а за други вече сбъдната мечта.
Острова разгледахме и преди три години. Тогава прекарахме 3 незабравими дни, които оставиха екзотични спомени в нас. Така написахме:
Закинтос - магия, Закинтос стихия,
Закинтос - мечта,един на света!
И заради тези приятни мигове решихме пак там да отидем,но този път за 12 дни. Киро, след много четене направи чудесен план ,осигурихме всичко необходимо,осъществихме го и като че остана само да се преразкаже преживяното. И ето ни, потънали в спомени - седим и пишем.
Потеглихме в ранна утрин, с целия багаж и велосипедите на колата.Някъде по пътя

На острова пътищата са доста стръмни, но за издържливи велосипедисти става.Решихме да разгледаме острова, разделяйки го на три района. Съответно там правехме и "бивака" си. Този път, гледайки цените на квартирите, решихме, че не са "недостъпни" и вместо на къмпинг, направихме резервация на три места за по 3-4 нощувки.
И така, най-напред се отправихме към североизточната част на Закинтос. Целта ни беше да разгледаме района около курорта Агиос Николаос. Резервацията ни беше за "Климати студио", където гостоприемният и усмихнат домакин Яни за "Добре дошли" ни посрещна с по бутилка вино и зехтин собствено производство. Комфортната стая с кухня и просторна тераса,гледаше към морето и малкото островче, чието име носеше и селището - Микро ниси (Малък остров).

От тук беше изходната ни точка през следващите 4 дни.
Агиос Николаос -типично малко гръцко курортно градче ни посрещна с гостоприемна атмосфера. Тук е едно от многото места, откъдето потеглят лодки за "Сините пещери", плажа "Навагио" и всичко атрактивно, което може да се види по вода. Така за известно време бяхме ухажвани от не един превозвач, предлагащ разходка с лодка. И така за 1 час решихме да разгледаме сините пещери, които са доста в този край на острова. Всъщност това беше заложено и в предварителните ни планове. Усещането определено си заслужава. Лодките не са големи, което им позволява да се промъкват в тесните отвори на пещерите и така адреналина и усещането за приключение са на макс.

Снимки, възгласи на възхищение, плуване в пещерите и обратно на брега. Но красотата на този район не беше само по вода. Решихме да се изкачим на скалите над пещерите. "Форс" на велосипедите по стръмния път, но пък гледката си заслужаваше. Фарът и околността, откъдето също тръгват лодки за обиколка оставиха своя отпечатък в нас.
Малко по-встрани от фара е мелницата.

Там по много атрактивен начин стопаните са направили тераси надолу по скалите, където можеш да плажуваш, или да изпиеш едно студено питие.

Какво друго в този край на острова? Микро ниси (Малък остров), който се вижда от нашата тераса, е дал името на малко селище, с хотелчета в близост до големия курорт Макри Гиалос.

Интересна нарязана плажна ивица с много скалист релеф и почти никъде пясък. Лодки под наем, в които можеш сам да се правиш на капитан, канута и водни колела - това са атракциите тук.

Плажът Ксигия - един плаж, за който много се пише. Извиращата минерална вода обуславя миризмата на сяра в района.

Тези извори са в самото море, така че няма шанс водата да е топла. Атракцията тук беше говорящия папагал Рафаело, който "си разговаряше" с туристите и децата,които много му се радваха.
Плажът Навагио. Разположен на западния бряг, този природен феномен пленява с красота, екзотика и мистика. Изсеченият бял скален варовик, отвесно се спуска в тюркоазената вода, за да остави погледа ти вкаменен, а дъха ти затаен и само това великолепие да властва над сетивата ти. Няма думи, които да опишат усещането, докато не се докоснеш сам до него. И тъй като при предишното пътуване, видяхме "чудото" по вода, сега се качихме над него. късметът беше с нас, защото времето не позволяваше на лодките да плуват и това правеше Навагио девствено кътче от Закинтос. Само ние и плажа - като на длан.

И много снимки от острите скали и трудно достъпните места, станали причина за един чифт скъсани панталонки.
За някого тези неща, могат да се разгледат набързо. За нас обаче, всяко едно си заслужаваше да му отделим по един ден, за да проникне изцяло в умовете ни и да го възприемем със сетивата си.
И така, вече сме на път за залива Лаганас. Придвижваме се по западната част на острова. Там всяка отбивка те завежда до дълбоки заливи, оградени от високи бели скали. Цялата хипнотична красота на тези места, с наслада може да се гледа от таверните, чиито маси са разположени, едва ли не, на ръба на високата пропаст, над ярко синята, пенлива от ударите в скалите вода. От всяко място по западния бряг на Закинтос, може да се насладиш естествено на прекрасния залез, на мига когато слънцето придобило есенни нюанси сякаш потъва в тюркоазената вода.

Така Порто Схизи ни посрещна с тиха гръцка музика, вкусна гръцка мусака и прекрасна гледка, която може да се види само на йонийските острови.
Порто Вроми. Заливът приличащ на лястовича опашка, ни посрещна малко недружелюбно, с проливен летен дъжд, което не пречеше на лодките да товарят желаещи за разходка.
Порто Рокса. Това място, където човешката ръка е укротила природните дадености и върху иначе острите скали, са направени чудни площадки, върху които ни чакаха безплатни чадър и шезлонг.

За любителите на по-силните усещания и един трамплин на 5-6 метра височина от морето, където местните деца видно, не за пръв път скачаха с лекота

.

Стигнали до Порто Рокса, след това по прекия път, лесно се добрахме до Лимнионас. Това е друг красив залив с характерните пещери в скалите, до които добрите плувци с лекота можеха да се доберат. И тук шезлонги, чадърчета и много младежи, които безгрижно купонясваха.

И какво друго тук? Ама разбира се. Само на 2-3 километра от Кери се намират "Мизитрите". Тези две самотно стърчащи в морето скали, които явно на някого са наподобили две купчини извара, за да им даде това име ("мизитра" от гръцки е "извара"). Целите бели, окъпани от слънчевите лъчи и потънали в светлината на слънчевата пътека по това време на деня.

Над тях фара, който сред красотата на изсечения варовик и синьото море е просто една сграда, упътваща корабите в тъмното.
И така към залива Лаганас. Разположен в южната част на остров Закинтос, той пленява с плажовете си и най-голямата атракция - костенурката "Карера-карета". Отправихме се към Лимни Кери - малък курорт до градчето Кери. Установявайки се там, нямахме търпение да разгледаме курорта. И още не излезли на крайбрежната улица, пред нас на залез "изплува" остров Маратониси ("Островът на костенурката"). Откъдето и да го погледнеш, самият той има формата на костенурка - като майка на всички костенурки "Карета-карета" в тази част на острова.

Агиос Состис - атрактивен плаж на около 15 километра от Лимни Кери.

Една чудесна разходка с велосипедите и пред нас вече е мостчето, което ни води до плажа.

Релаксирахме,потънали в тази красота.Усещането е различно от всички други плажове, защото стопаните тук много нестандартно са оформили "декора".

А на фона на приближаващата буря, този декор стана още по-внушителен.

Преди да потеглим от Лимни Кери се отбихме на плажа Маратия. Намиращ се на 2-3 километра от Лимни Кери по стръмно пътче, се озовахме на някак изолиран, но иначе много красив каменен плаж. Закътан между издялани глинесто-варовити скали, с интересна форма.

Мокри от плуването и изкачвайки се по скалите, заприличахме на своеобразни "глинени човечета", които търсят повече и повече атракции.

И така, вече сме на път за Аргаси - курорт на 2-3 километра от град Закинтос. От тук имаме намерение да разгледаме столицата Закинтос и безспорно плажовете в тази част на залива - атрактивни не само с пясъчните си ивици, а и с множеството гнезда с яйца от костенурки.
Град Закинтос - столицата на острова. Изчачихме се на хълма Бохали, защото оттам гледката е очарователна. Целият град като на длан е под теб, с атрактивния вход към пристанището, с белите си сгради, накацали стъпаловидно по стръмнината и разбира се, с неповторимо тюркоазената си вода, в която се оглежда цялата тази красота.

Площада Соломос, заобиколен от административни сгради, с традиционния за острова стил, със сводести прозорци и множество безистени.

В центъра на площада е паметника на самия Дионисис Соломос - автор на текста "Химн на свободата", превърнал се в национален химн на Гърция.
Страта Марина - крайбрежната улица с много кафенета, ресторанти и барове свързва площад Солонос с църквата на светеца - покровител на Занте, Агиос Дионисос.
Очакваното пълнолуние ни завари в Аргаси и решихме да го посрещнем на морския бряг до останките на моста в морето. Стояхме търпеливо и чакахме мига, когато умореното слънце се оттегля в заслужена почивка, за да отстъпи място на меланхоличната луна, която да опише онази лунна пътека, дето никога няма да забравиш.

Плажът Геракас на 11 километра от град Закинтос, пленява преди всичко с мекия си пясък, нацъфтелите пясъчни лилии и плиткото на десетки метри навътре и спокойно море.

Едно от местата на острова, където костенурките излизат и снасят яйцата си. Затова на Геракас само около 5-6 метра от иначе широката пясъчна ивица е разрешена зона за туристи и летовници. Останалата част от плажа е охранявана и в нея има десетки заградени гнезда с яйца на костенурки.

Срещу 8 евро получихме чадър и два шезлонга, и през целия ден се любувахме на природните дадености. Пътят до Геракас е асфалтов и удобен за пътуване, а плажът те посреща с огромен свободен паркинг, срещу който пък е музеят на костенурките.

И така, бавно и полека се приближавахме към последния ден от нашето приключение. А той бе отреден за плажа Дафни. Някак случайно май се получи, но наистина този последен ден беше и кулминация, и върха на емоциите в нашето пътуване. Движехме се по тесен и неасфалтиран в последните километри път, спускащ се на чести завои надолу към морето. Но този трудно достъпен плаж ни предложи всичко, за което бяхме мечтали. Уютът на обстановката, за който с вкус се бяха погрижили стопаните, топлия и мек пясък и плиткото, спокойно море, предразполагаха към пълен релакс.

Но върхът на целия този разкош беше момента, в който хукнахме с фотоапаратите, за да присъстваме на излюпването и придвижването към морето на бебетата - костенурчета. Какъв късмет... ! Не можехме да повярваме, че сме свидетели на всичко това. Няма и да правя опит да опиша този момент, който всъщност продължи поне 1 час, защото за нищо на света, с думи няма как да се предаде усещането. В един такъв момент само осъзнаваш феномена - природа, феномена да се появиш на света и сам, малък и беззащитен, без помощта на мама да се пребориш и опазиш себе си, въпреки всичко.

Най-искрено пожелаваме на всеки, да има нашия късмет и да види всичко това.
И така, дойде моментът, в който с неохота трябваше да се прибираме в България. Остават ни спомените от приятните мигове тук.

Това, което видяхме и преживяхме, напълно оправдава суперлативите за този остров - Закинтос, перлата на Йонийско море. А както венецианците още преди пет столетия са го нарекли "Цветето на изтока".Ние пък казахме:
Закинтос-магия,Закинтос-стихия!
Закинтос-мечта,видяхме сега!

Вижте го и вие!

Нагоре