45 години, но не стигат
и времето не ми принадлежи.
Едни пристигат, други си отиват,
повратни са човешките съдби.

Претеглях всяко време на везната,
спечелено, загубено, а то
понякога бе проиграно в хазарта,
в казиното житейско - общество.

Да можех малко време да си купя
от някой мол, от лафчица дори
на близките си щях да го отстъпя
и всички да сме някак по-добри.

Каквото и да става ще щурея.
45, поне по две да са.
Горчив и труден, но ще го живея
и ще живея даже след смърта.

Ани, да не би да си рожденичка?
Да си жива и здрава, все така усмихната и добра Душа бъди, и много щастливи мигове тепърва да имаш...
Човек все се надява на доброто, и аз така си казвам, каквото било-било, занапред нека е само Добро!
От сърце ти го желая!
Прегръдка!
А стихотворението е съвършено, много ми хареса!

На 13-ти - 45. Много ли са, малко ли са, но вярвам, че не са достатъчно за да направя всичко онова, което искам.
До скоро!

Бъди това, което си, Аничко-сладураничко!
Честита да е 45-годишнината ти!
Прегръщам те!

С малко закъснение - БЛАГОДАРЯ!
Весели празници! :)

Аз, когато станах на 65, казах същото, че не стигат. А сега, две години след това... Поздрави и бъди здрава!

Това е закачка към онзи ЛОЗУНГ "45 години стигат! Времето е НАШЕ." Аз навърших 45 и се замислих за много неща, за това колко много хора се събудиха с мечти и надежди тогава. Дали са оправдани или не времето ще покаже.
Поздрави!